Тодювци-едно красиво кътче в Еленския балкан

  [BG]   EN   RU  
Тодювци-едно красиво кътче в Еленския балкан

 
Рейтинг: 3.00
(2230)
Малко въведение в предисторията на сайта
Местоположение
История
Исторически и религиозни паметници
Култура и образование
Музейна битова експозиция
Спомени от миналото
...и от по-нови времена
Реката-плаж ,спорт и удоволствие
Гъбарски страсти
Как мина сборът през 2008г...
Вечеринката през годините!Трифон Зарезан'2014г.
Видео от вечеринката през годините !
НОВО-готварски рецепти от Еленския край
Зимна картина-фото галерия
Фото Галерия
Glog!
Форум
За контакти
Връзки(къде може да отседнете,ако попаднете в този район)


Химн,девиз,мисли и друго.... НОВИНИ ! Анкетa

НОВИНИ ! / Новини!

26 Октомври 09, 13:46
Музей на Емилиян Станев откриха в махала Багалевци!
 


          Николай Иванов е подредил сбирката в 200-годишна къща до център за производство на пергаменти, за който вече се интересуват и във Ватикана

          Музейна сбирка на Емилиян Станев беше тържествено открита в събота вечерта в еленската махала Багалевци. Малкият музей е част от новото читалище „Писмена”, където вече има музей на Велчовата завера и демонстрационен център за производство на пергаменти.
         Идеята е на писателя Николай Иванов, който признава, че е голям почитател на Емилиян Станев. Копия на документи и снимки, две родословни дървета, картини, илюстрации и плакати, които са дарение от търновския художник Вельо Митев, са част от експонатите в сбирката. Всички те показват връзката между Емилиян Станев и Еленския край.
„Избрах да направя този малък музей в Багалевци, защото именно тук Емилиян Станев е бил ловен надзирател. Освен това махалата е чудесна и тази сбирка ще й даде живот”, споделя Николай Иванов, който е успял да открие няколко наистина уникални снимки за живота и семейството на търновския писател.
              Автентичен подпис на бащата на Емилиян Станев е едно от тези открития. Николай Иванов попаднал на него, докато разглеждал съдебни документи. Благодарение на това в сбирката има съдебна призовка, подписана лично от Никола Станев в годините, когато всички са го наричали Ибишчиков. Това е била фамилията на неговата съпруга, която след развода си за кратко е запазила фамилията на предишния си съпруг. Никола Станев така се е и подписал – Ибишчиков.
              Другото откритие, което особено радва Николай Иванов, е снимка на лъва, красял фасадата на прочутата навремето кръчма „Долу репарациите”. Тя е била в Разпоповци, родното място на Емилиян Станев, и за съжаление скоро местните са я съборили. Емилиян Станев е направил този лъв заедно с художника проф. Иван Петров, който по това време помагал на проф. Атанас Велев да изографисат черквата „Св. Никола” в Разпоповци. По това време Емилиян Станев и Иван Петров нарисували и една сладникава, както Николай Иванов я нарича, картина, колкото да не умрат от глад. Това произведение на изкуството също е част от музейната сбирка в Багалевци.
             ВЪЗСТАНОВКА НА ЕДНА СТАРА ТАРАПАНА, НА КОЯТО ДЯДОТО НА ЕМИЛИЯН СТАНЕВ Е СЯКЪЛ ФАЛШИВИ МОНЕТИ, Е ПОКАЗАНА В МУЗЕЙНАТА СБИРКА. „Това е известен факт. Дядото на писателя Стоян Мартинов е сякъл фалшиви монети, за да може Разпоповци да плаща данъците на турците”, обяснява Радка Пенчева, директор на къщата музей „Емилиян Станев” във В. Търново. Тя и Христо Медникаров са участвали в подготовката на музейната сбирка в Багалевци.
          „МУЗЕЯТ ЗА ВЕЛЧОВАТА ЗАВЕРА Е ЕДИНСТВЕНИЯТ В БЪЛГАРИЯ, ЗАТОВА И АЗ ТОЛКОВА ОБИЧАМ ТОВА МЯСТО”, признава г-н Иванов, който развежда екипа ни из читалището. Мъже от четири махали – Мечкобиевци, Аплаците, Тодювци и Райковци, са се включили в заверата през 1835 г. Йеромонах Сергий, който първо е бил хайдутин, а след това се е замонашил, е бил в основата на заверата. Той я е организирал в Плаковския манастир, където са се заклели всички еленчани. Йордан Кисьов обаче предава делото заради родова вражда и турците избиват всички с изключение на руския офицер Георги Мамарчев. Измежду снимките и документите има и една пластика, която е дарение от художника Иван Сираков.
           ДЕМОНСТРАЦИОННИЯТ ЦЕНТЪР ЗА ИЗРАБОТВАНЕ НА ПЕРГАМЕНТ СЪЩО Е УНИКАЛЕН. Иван Павлов пък е единственият, който може да изработва пергаменти по българска технология от XIII век. Рецептата му дала доц. Мария Спасова, преподавател по старобългарски език във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. „Тя ме научи на основните неща, после няколко пъти ми обяснява кое не правя както трябва, докато най-накрая ме призна”, усмихва се дядо Иван. И показва листите пергамент, които е направил от кожата на различни животни. Колкото по-младо е животното, толкова по-добър е пергаментът, но най-ценни са тези от заешка кожа. Точно на такава кожа през XIII век са били писани българските евангелия. Пергамент се получава и от козя кожа, и от телешка. „Обаче да знаеш, много работа трябва, преди кожата да се превърне в лист хартия. Първо трябва да му сваля четината, после мазнината”, обяснява дядо Иван. Той има двама ученици в свищовското село Стежерово и няколко ученици от еленската гимназия „Иван Момчилов”. Прави пергаменти за различни музеи в България. Наскоро от Ватикана проявили интерес към работата му и той очаква първата си поръчка от там.
          С преписването на страници от Банишкото евангелие се занимават и децата в Елена. Техните най-добри преписи също са част от музейната сбирка, събрала инструментите за производство на пергаменти. Банишкото евангелие е направено по поръчка на поп Марко от тази махала, който нямал по какво да служи. Направил му го поп Йоан от с. Баница, затова е и наречено Банишко евангелие. Спори се кое е това село Баница – врачанското или пък в Македония. Няма спор обаче за делото на поп Марко, който има преки наследници в махалата. 86-годишната Цана Христова е негова пра-правнучка и беше сред гостите на тържеството в събота.
           Елица и Николай Захариеви са сред децата, преписвали страници от евангелието. Те са ученици в 12 клас в СОУ „Иван Момчилов” и посещават кръжока по история при учителя Йордан Минчев, където се и занимават с преписването. На 1 ноември те ще получат награда за най-добри преписвачи. „Искаме да учредим и стипендия на името на проф. Георги Данчев, защото голяма част от документите, с които децата се занимават, са дамаскини”, казва Николай Иванов. Следващата му голяма цел е в Багалевци да бъде произведено мастилото, с което през XIII век са писали върху пергаментите. Той е успял да издири инструментите за изработването му, както и рецептата, която е взел от Атонските манастири.
           В 200-ГОДИШНА КЪЩА СЕ ПОМЕЩАВА ЧИТАЛИЩЕТО НА БАГАЛЕВЦИ. Въпреки че всички документи и снимки в музейните сбирки са копия, си струва те да бъдат видени. Стига да имате сили и търпение да стигнете до живописната махала, която се намира на няколко километра от Тодювци. От селото до махалата обаче пътят е почти пресечена местност. Трудно проходим е, но пък природата е приказна, а и пътуването е като приключение.

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1885