Още миг искам само да почакам слънцето,
още миг преди трудното тръгване,
още миг да приличаме на крилатото ято,
дето смело към слънцето пърха.
Още миг и от ятото ще остане тъгата,
дето вече блести във очите ни,
още миг и ще тръгнем след вятъра,
за да търсим мечтите си.
Зная облака бурен през лятото,
пръска на дребно зърната си,
но понякога идва дъгата
и ни радва отново с цветята си.
Като облака на дребно разпръснати ще сме утре,
след миг ,във живота си.
Ако спомена пазим и топлим,
ще намерим отново дъгата си! |