| село Тодювци
Тодювци е старо селище. Счита се, че началото му е сложил през средата на XV век преселения от полето тук дядо Тодю. Той си направил в началото малка чобанска къщица западно от местността "Юрта". По-късно слиза и построява къщи и за синовете си в местността "Тодюва лъка", където е днес селото. На река Веселина били направени воденици караджейки. Наследниците на дядо Тодю се скарали за имота му и се разделили на два лагера: Гуньовци се заселили в лявата половина на селото, а Кьорчовци в дясната.
До 1830 г. Тодюва махала се състояла от около 30 къщи и се водела административно към Султанска община (мах. Султани). Същата година се обединяват Султанската и Папратливската община и Тодювци става община. Селото се утвърждава като средище на 19 махалички намиращи се в околностите му. По данни на руското военно разузнаване през 1877 г. то имало 32 къщи. Къщите му били двукатни и добре подредени, изобщо селото имало хубав вид и са го наричали Кючук Букурещ (Малък Букурещ). Поминъкът на населението е животновъдство, земеделие, дърводобив и гурбетчийство. Преди Освобождението и след това драгомани водели жетвари и косачи в Южна България "на руманя". Много мъже отивали градинари по други краища на страната и в други страни.
Тодювци е център на махали с будно и чисто българско и християнско население. Няколко рода от околните махали имат съществен принос за духовния и стопански напредък на Елена. Това са Неновият от Райновци, Попмарковият от Багалевци и Геновият от Папратлива.
Всяко село си има свой колорит. Някои от особенностите на Тодювци са изкристализирали в прозвището "Кючук Букурещ". Тодювчани умеят да създават за себе си и особенно за посетителите на селото питателна духовна храна и настроение. Те са хора гостоприемни и с широка душа.
За предприемчивостта на тамошните хора ще посочим следния факт. Лазар Ст. Калчев от Тодювци участва в първото пловдивско изложение през 1892г. и получава диплома и бронзов медал. Документът се съхранява от неговият внук Георги като семейна реликва.
|